Екатерина Гаргова от Wine Bridges ни среща с Миро Чолаков, ВИНАР по професия, производствен директор в Trentadue Winery LLC в Сонома, собственик на bulgarianwine.com и произвеждащ собствена серия вина Miro Cellars.
Здравейте! Как сте? Бихте ли се представили, за тези които не Ви познават?
Здравейте, името ми е Миро Чолаков.
Къде бяха първите Ви стъпки във винопроизводството и какво ви вдъхнови да се заемете с това?
Всичко започна назад в моето ранно детство. Израснах в Троян, но потеклото на моите родители е от Дунавската равнина, долното течение на река Осъм. Баща ми е от Трънчовица /селото на Григор Вачков/. Кооперативът там имаше доста големи насаждения, не само лозови, но също овощни и зеленчукови градини. Половината двор на баба и дядо беше лозе и от ранна възраст знаех къде са десертните лози, кога зреят и стават за ядене. По-късно дядо ми даде моята лична чаша за вино, с която да се чукам с големите, мисля че бях 6-7 годишен. По-късно спомените ме водят към гроздобер. Кооперативът раздаваше определени редове с грозде на фамилия и всички беряха по едно и също време. Забавно беше с толкова хора…песни, шеги, много храна и вино имаше, и работа. После извозвахме гроздето до къщата и тогава започваше неприятната за нас децата работа – мачкането на гърба на магарешка каруца, застлана с найлон. Беше лепкаво и пълно с оси и пчели. Ферментирахме в отворени бъчви с потопена шапка долу в мазето. Претакахме /претачахме/ два пъти на ден с кофите…
След гимназията имах желание да следвам медицина, но стана така, че кандидатствах ветеринарна медицина, приеха ме Зооинжинерство, но аз не се записах и за всеки случай се записах агрономство в тогавашния ВСИ-Пловдив /сега Аграрен Университет Пловдив/ – лозаро-градинарски факултет. След казармата и първата година там, исках отново да се прехвърля към хуманна медицина, но така стана, че останах в Пловдив, явно ми хареса там…Лятото на 1990 година заминах чрез Exchange Program за USA с още 6-ма колеги и оттогава съм тук.
Къде творите в момента и от кога? Кажете ни нещо повече за избата, в която работите и вината, които правите. Изпитвате ли трудности в условията на COVID-19?
В момента съм производствен директор в Trentadue Winery LLC в Сонома, Калифорния. Избата има около 1000 декара лозя. Тук съм вече 20 години и доста неща се промениха през тези години. Правя следните вина: Каберне Совиньон, Мерло, Пти Сира, Санджовезе, Зинфандел, Каринян, Каберне Фран, Монтепулчиано, Сира, Малбек, Шардоне и Совиньон блан, също и някои вина в стил “Port Wine”. Имаме и пенливи вина.
Голяма част от бизнеса е организирани събития – сватби, корпоративни партита и други. Тези дни е доста „интересно“, защото партитата се отлагат за близко бъдеще/да се надяваме/. Голяма част от вината 30-40% се продават директно от избата и тази ситуация затрудни това, но пък продажбите от директна доставка към клиента /DTC/ се увеличиха многократно. Избата беше затворена за 40 дни, с минимална активност, въпреки че винарският бизнес и специално производството беше квалифицирано като “essential” от губернатора на Калифорния. Ние решихме да плащаме на работниците да си стоят в къщи, за да са изложени на по-малък риск от евентуална зараза.
Къде според Вас правенето на вино е по-голямо предизвикателство и намирате ли разлика при упражняването на професията винар в България и в страната, в която работите?
В своята основа винопроизводството може би е същото. Разликата е в отношението, във вниманието към детайлите – от отглеждане на гроздето до винопроизводството. Винената индустрия е сравнително млад бизнес като всичко останало тук – най-големият напредък се случва след 60-те години на миналия век и отбелязва масивен растеж след 1990-те. Помня, че четох статистика как през 80-те години в България са засаждали повече каберне и мерло от Калифорния, но днес тези цифри са многократно надминати.
В момента Калифорния е масов производител на вино – над 80% от производството в САЩ и мисля, че е в топ 4 на най-големите производители в света с над 50 милиарда долара годишно. Както и да е – в последните 10 години България започна да се доближава до световните стандарти като мислене и качество на вината. Както всички знаете, виненият бизнес е труден, а качеството на виното е само част от успеха. Маркетингът и дистрибуцията са основна част от него. Както казваме тук, самото винопроизводство е най-забавната и най-лесната част от бизнеса.
Интересно е, че не съм работил като редовен работник в България нито по времето на социализма, нито след това. Имам добра представа за какво става въпрос, защото в продължение на много години консултирах и помагах на един близък приятел с правенето, вноса и продажбите на български вина. През тези години се срещнах с доста ключови хора от миналото на винарския бизнес и от бъдещето му, което е настояще сега. Интересно ми беше да участвам, макар и само като наблюдател, най-вече в промените, които настъпиха от производствена и философска гледна точка, или преходът от периода на „планирано“ винопроизводство по стария апаратчиков модел към „бутиковия“ модел в момента. Как да ви кажа, това може да е тема за много дълга дискусия – разликите тук и там.
Осведомявате ли се какво се случва във винарския бранш в България и как?
Опитвам се да поддържам връзка като цяло с индустрията там. Няколко години бях единствения български винопроизводител в Калифорния. Помогнах на някои българи да се установят тук или да дойдат да работят по програми за обмен. В момента тук вече сме повече, но все още сме малцинство. Няколко пъти съм имал гости от България. Връщам се в България почти всяка година и не забравям да посетя няколко винарни, ако имам време. Освен това обичайният начин да получа информация е чрез разговорите ми с колеги и приятели.
Ако трябва да представите съвременното българско вино пред Ваши приятели и колеги, как бихте го описали и кой сорт бихте избрали?
Най-лесният начин би бил да се използват международни сортове, но тук има хора, които най-вероятно ще се радват на някои от местните български сортове – Мавруд, Широка Мелнишка, Мискет и др.
Лесно ли се намират български вина в страната, в която живеете и творите?
Сега е по-лесно, вече има доста вносители. Преди беше трудно и специално за малките производители. Ние тъкмо закупихме един малък сайт – bulgarianwine.com в средата на април и започнахме да продаваме вина, които купувам от вносители тук. Когато светът се върне към нормалното положение, идеята ми е аз да внасям тук вина, които аз ще избирам лично от по-малки производители, нещо по-интересно. Тук има доста българи, но по принцип цената на вината не трябва да е много висока- трудно е да се продават скъпи български вина тук. Конкуренцията е жестока.
Избата, в която работите, приема ли винени туристи? Ако да, какъв процент от продажбите реализирате чрез винен туризъм?
Аз вече споменах – да, около 40% от продажбите са от избата. Напа и Сонома са едни от най-популярните винарски дестинации, помага също, че най-близкият ни съсед е Francis Ford Coppola Winery… Също имаме и винарски клуб с няколко хиляди члена.
Какъв съвет бихте дали и какво бихте пожелали на Вашите български колеги?
Дерзайте и не се предавайте! Правете възможно най-добрите вина от това, с което разполагате. Правете всяка кампания, така че да си струва, нямаме безброй шансове като при технолозите на бира. Имаме само по един шанс годишно да направим най-доброто вино на света.
Ако сме пропуснали да попитаме нещо, което искате да споделите с нас, моля, направете го.
Да, забравих да спомена – имам собствена търговска марка – Miro Cellars – mirocellars.com. Първата реколта беше 2001. Правя около 2500 кашона вино, около 30 000 бутилки годишно.
Всяко следващо интервю ни вдъхновява все повече и ни кара да продължим срещите с Българи, правещи вино по целия свят. Споделяйте ги, за да достигнат до повече хора! Те вдъхват респект и трябва да се гордеем с тях!