българските винари по света - стоян геров

Здравейте! Как сте? Бихте ли се представили, за тези които не Ви познават? 

Stoyan Gerov Стоян ГеровКазвам се Стоян Геров. Роден съм на 19 април 1972г. в гр. Преслав. Женен с две дъщери.  Завърших ВИХВП –Пловдив през 1996 г. със специалност  технология на виното и Високоалкохолните напитки. След това  работих във Винекс Преслав, Винпром Карнобат и най-дълго в Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки.  Междувременно работих две гроздоберни кампании в Калифолния и веднъж в Австралия.  Ако се обърна назад, това което най-много ме вдъхновяваше и на което се отдадох наистина с цялото си сърце, беше създаването на ”Дом на Българското вино”.

Къде бяха първите Ви стъпки във винопроизводството и какво ви вдъхнови да се заемете с това? 

Тъй като съм роден в Преслав, някак естествено се насочих към тази профисия. Винаги сме имали лозя, а дядо ми, разбира се, си правеше собствено вино в избата. Прадядо ми е бил майстор бъчвар. Някак витаеше някакъв малък винен дух у дома.  Не бих казал, че е имало някаква специална причина да се насоча съм тази професия. Просто така се стекоха обстоятелствата. Първата ми работа беше във Винекс Преслав. Там тогава имаше страхотни специалисти. Начело със Стефан Пирев, който уважавам като мой винен настойник, но там работеше и Вальо Николов, който ми беше пряк шеф и научих много от него.  В екипа бяха още великолепни колеги като Данчо Димитров, Анелия Христакиева, Даниел Недялков и Наталия Кюркчиева, които ме приеха в екипа и ме караха да се чувствам добре.  Винекс Преслав беше страхотна изба, произвеждаха и изнасяха невероятни бели вина. Изброените колеги бяха истински катализатор за мен, точно в началото на моята кариера. Без да се впускам в цялата си винена история, искам да спомена още един невероятен човек и колега, който оказа значително влияние в моята кариера. Това е проф. Кирил Фърцов.  Мога да кажа само хубави думи за него и да споделя респекта си към тази личност.

Къде творите в момента и от кога? Кажете ни нещо повече за избата, в която работите и вината, които правите. Изпитвате ли трудности в условията на COVID-19? 

Българските винари по света-Стоян ГеровНа 14 февруари 2016г. пристигнах в Германия- Мозел.  Някак започна второто полувреме на моя живот. Съвсем от нулата. С наистина минимални познания от езика, започнах като обикновен работник. За моя радост имаше и руснаци във фирмата, така с помощта на руски език и един колега, който говореше добре английски, започнах да се уча на немски език и да се запозная с професията винар от най-ниското и ниво. Чувствах се невероятно добре.  Колегите и шефоветебяха много внимателни и добронамерени към мен. Бях съвсем далеч от това да творя и да правя вино. Въпреки това, бях удовлетворен. В тази изба пристигаха наливни вина от най-различни сортове от всяко кътче на света – Аржентина, Чили, Калифорния, Австралия и Нова Зенландия и разбира се от Европа. Ние ги обработвахме и бутилирахме.  Реших,  че това е мястото където ще се пенсионирам.  Да ама не.  Реших, че ми липсва СО2 и миризмата на ферментацията.  Вече знаех 20-тина немски думи в повече.  Така си потърсих друга изба.  Ето че се озовах В Люксембург.  Най-голямата частна винарска изба в малката държава Люксембург.  Всъщност има една по-голяма изба, но тя е кооператив.

Тук за първи път се срещнах с вината тип шампанско.  Ето ти целогодишна среща с СО2 и ферментация.  Правихме пенливи вина по класически метод, по резервоарен метод, макар и рядко газиране на вино. Е, викам си тук вече ще се пенсионирам. Приятни колеги, висок стандарт и заплата, добре подредена държава, изба на брега на романтичния Мозел …. Тогава, обаче, в главата ми забръмча една муха. Спомних си думите на моя класен ръководител от техникума, когото много увaжавам и подържам връзка с него. Този човек (Иван Христофоров, в момента директор на училището SOS детски селища в Трявна) ми каза – стискам палци да успееш. Тогова си виках, че какво да успявам, аз вече съм успял. Българските винари по света-Стоян ГеровСемейство, страхотни жена и деца, чудесни приятели, работя в уредена и преуспяваша изба, живея в подредена и спокойна държава, печеля задоволително …. ами какво повече?! Да, но тези думи кънтяха в ушите ми и реших, че трябва да се развивам. Така се озовах пак в Германия, Пфалц. Отново вина тип шампанско, но вече съм човекът, който ги прави.  Правим шампанизирани вина на ишлеме. Винарски изби си дават вината на нас. Ние провеждаме вторична ферментация в бутилки и след година, 2 или 3 го дегоржираме. Тук задачите ми са на по-високо ниво. Всъщност правя всичко от А до Я. От работа с електрокар дo дегустация. Участвам в целия процес  включително и анализиране на виното в лаборатория.  Върти ми се в главата една мисъл, че в тази изба ще се пенсионирам, ама  знае ли човек. Баба ми казваше, че имам червеи в ду..то, т.е. не ме свърта за дълго на едно място.

Къде според Вас правенето на вино е по-голямо предизвикателство и намирате ли разлика при упражняването на професията винар в България и в страната, в която работите? 

Ами в основни линии нещата са едни и същи по цял свят. Но винарството не е само бъчви, резервоари и мая. Има нещо, което до голяма степен прави нещата различни. Ако в Калифорния вината са слънчеви и с лекота достигат алкохол 16 %, то в Германия нещата са съвсем различни. Факторите почва, слънце и топлина правят вината различни.  В района на Мозел  лозарите работят в нечовешки условия. Скалисти и чакълести почви, стръмни склонове, много валежи, ниски немператури, малко слънце и въпреки това стават уникални вина. В Пфалц е доста по-слънчево и топло, почвите – предимно песъчливи и пълна палитра от вина – бели, червени (дори Каберне Совиньон и Сира), пенливи. Другото, което  е различно в Германия, е образованието. Системата е по-различна. Това, което ми харесва  тук е, че в процеса на обучение паралелно върви  много сериозна практическа подготовка.

Къде остава българското вино в живота ви и какви спомени сте запечатали за себе си?

За съжаление през последните години малко съм се откъснал от българското винарство. Малкото време, което прекарвам в България съм посветил на семейството. Надявам се с времето да успея да посета някои мои любими изби като – Вила Юстина и да дегустирам сериите  Монограм и 4 сезона, Румелия и чудесните им червени вина и в частност Мавруд, Асеновград и района разбира се, както Шато Копса и интересният им мискет, чудесните изби около Поморие и като цяло покрай морето, където творят мои приятели и колеги.  Интересно ми е как се развиват и пенливите вина на Миролио.  Спомням си за техни чудесни био вина. Иска ми се да разбера и как се развиват вината на Райнов, от които имам чудесни впечатления. Питам се как ли бих възприел сега един немски сорт грозде (Дорнфелдер), който праизвеждат в Съединение, който ме беше впечатлил с интензивен цвят и плодов аромат. Липсват ми и редките за България  Шенин, Карменер и Малбек на ЛВК Търговище.  Да,  има много вина и изби, и колеги с които се надявам скоро да се срещна.

Осведомявате ли се какво се случва във винарския бранш в България и как?

Честно казано не се осведомявам. Единствено от това, което колеги публикуват в социалните межи.

Ако трябва да представите съвременното българско вино пред Ваши приятели и колеги, как бихте го описали и кой сорт бихте избрали?

Ами това, което им казвам е – България е слънчева и топла страна, в която доста добре се развиват червени вина, но и много хубави бели. Последно бях взел едно шардоне от България за моите шефове. Аз лично харесвам щардоне. В България то се развива доста добре и показва характер. Казвам им, че благодарение на европейски програми през последните години се засадиха много лозя и се изградиха великолепни изби. Разказвам им за сортоватa ни листа, както и за факта, че притежаваме много хубав дъбов материал и произвеждаме качествени бъчви.

Лесно ли се намират български вина в страната, в която живеете и творите?

Аз лично не съм виждал българско вино в Германия.

Избата, в която работите, приема ли винени туристи? Ако да, какъв процент от продажбите реализирате чрез винен туризъм? 

Тази изба няма туристи, но 90% от избите, за които правя шампанизирано вино, го продават на туристи. В Германия като цяло се пие доста повече пенливи вина в сравнение с България. Малките изби в Германия, обаче, продават основно на ресторанти и на туристи.  Това са основно семейни изби. Във всяко село от винените райони като Мозел, Пфалц, Вейн щрасе …. има по 10-15 изби.

Избата в Люксембург е на 100 години и е доста атрактивна.  От април до ноември приемаше хиляди туристи. Понякога и може би над 300 човека на ден.  Въпреки това продажбите са незначителни в сравнение с произведеното, при положение, че бутилирахме по 30 000 бутилки на ден.

Какъв съвет бихте дали и какво бихте пожелали на Вашите български колеги?

Ами аз не съм някакъв мъдрец, за да раздавам съвети. Просто наслаждавайте се на това, което правите. Ако отивате с желание на работа, значи нямате нужда от съвети.

Ако сме пропуснали да попитаме нещо, което искате да споделите с нас, моля, направете го.

Ще се радвам да прочета за колегите работещи по света, но не по-малко интересно ще ми е да прочета и за колеги трудещи се в България.

 

 

Настройки за поверителност
Когато посещавате нашия уебсайт, той може да съхранява информация чрез вашия браузър от конкретни услуги, обикновено под формата на бисквитки. Тук можете да промените вашите предпочитания за поверителност. Моля, обърнете внимание, че блокирането на някои видове бисквитки може да повлияе на функционирането на нашия уебсайт и услугите, които предлагаме.
X