виното като част от туризма на преживяванията – Анализ на анкета – Втора част 2024

 В първата част на резултатите от нашето проучване оформихме профила на анкетирания и анализирахме отговорите на темите, които засягат всичко преди туристите да тръгнат на път – честота на посещение на винарски изби, какви винарни предпочитат да посещават, как и с кого предпочитат да пътуват, какво търсят като винени преживявания, къде търсят информация и какво би ги накарало да проявят интерес да посетят някоя винарна. Във втората част ще засегнем какви са предизвикателствата при организиране на такива посещения, неудобства, с които са се сблъсквали, удобства, които очакват. Ще обърнем специални внимание и на добрите примери. 

Веднъж предизвикан, интересът кара туристите да планират своето приключение, а понякога и да действат спонтанно. Планирането винаги е някаква гаранция за пълноценно уплътняване на свободното време, а както споменахме в първата част, заедно с винарска изба често туристите търсят и други забележителности в района, други винарни, места за хапване и настаняване, особено ако районът е по-отдалечен. И обратното, покрай другите свои интереси отвели туристите в района, винените преживявания могат да бъдат част от програмата за деня, но не и задължителен елемент. 

52,1% от анкетираните съобщават, че при организиране на своето посещение в изба са възпрепятствани от това, че избите не работят през уикендите с туристи. 45,6% споделят, че няма информация за посещения за туристи в сайтовете на избите, които са искали да посетят. Припомняме, че това е първия източник на информация за дегустация в избата, който нашите анкетирани туристи ползват. Когато там липсва такава, в помощ на избите са туристическите платформи, сайтове и блогове като winetours.bg, профилите на избите в социалните мрежи, туристическите карти и винените каталози. Отговорност за адекватната информация във всички тези канали, обаче, си остава на избите и актуализирането ѝ е от съществено значение за тези, които искат да развиват успешен винен туризъм. Доброто партньорство с тях може само да допринесе за популяризирането на избата. 

Тази статия обобщава отговорите на 215 запитани туристи, голяма част от който винени любители. Най-ценна за избите, обаче, е информацията, която могат да получат от самите посетители, за това как са разбрали за избата и къде са намерил информация. Но е важно и да я записват, за да могат да я анализират след време. Всъщност това са само малка част от данните, коита избите е добре да обработват и анализират, за да проследят динамиката на винения туризъм в собствения им обект – друга тема, на която ще обърнем внимание след проучването сред избите, което следва да направим в близките месеци.

Да се върнем на препятствията, които нашите анкетирани са срещали при организиране на своите винени приключения. 42,8% посочват, че в близост до винарските изби няма места за настаняване, а 39,5% недоволстват от това, че в избите не предлагат храна и няма в близост ресторанти. 36,7% отговарят, че при опит за резервация или получаване на повече информация за винения туризъм в избата никой не отговаря на обажданията и на е-мейлите.  Припомняме, че 63,7% от отговорилите организират своето посещение чрез обаждане по телефона, а 25% предпочитат да комуникират по мейл.

Според 38,6% задължителната предварителна резервация е препятствие, но тя не следва да е такава, ако екипът в избата все пак успява да обърне внимание и на случайните посетители. Задължителната резервация позвалява на екипа да организира по-добре своите турове, съобразени с работното време и големината на екипа и да обърне необходимото внимание на туристите, а това води до доволни посетители. Този отговор по-скоро насочва вниманието върху думата “задължителна”, която може да бъде спънка пред посетителя, но “препоръчителна” не би следвало да е,  ето защо препоръчваме използването ѝ. 

26,5% от отговорилите посочват, че по-високата цена на посещението ги е притеснила, а 25,1% са били възпрепятствани от това, че избите които са искали да посетят не приемат индувидуални туристи, а само големи групи.

Цените на винените приключения са деликатна тема – за едни те са високи, за други – приемливи, а за трети дори ниски, в сравнение с това, което предлагат. В нашата практика забелязваме, че в избите, които имат добра посещаемост и отделен екип, който развива туризма в избата, цените на дегустаците са по-достъпни от винарните, в които туризмът не е на толкова успешно ниво и енолозите/собствениците посрещат лично туристите. За ролята на винения гид и неговия принос за туризма в избата сме писали вече и можете да прочетете тук. А темата за ограниченията към индивидуални туристи засегнахме в първата част на анализа. 

Макар че все по-рядко се среща, явно все още има туристи, които се “сблъскват” с по-високи цени на посещения през уикендите. Разбираемо е, че разходите и неудобствата са по-големи за винарските изби, но това не изглежда приемливо, особено когато ресторантите например нямат различни тарифи за делнични и почивни дни. За да се привлекат повече туристи през седмицата, може да се разчита не други маркетингови похвати, а не основно на ценовата политика. 

24,2% са отбелязали като препятствие липсата на обществен транспорт, а за 13,5% избите, които са пожелали да посетят са били в отдалечен район без други винарни наоколо. 

Обобщено: винарните, които са отдалечени, без да има в близост други изби или туристически обекти, без да има възможност за хранене или настаняване наоколо, но имат желание да посрещат туристи, трябва да вложат много повече креативност и ентусиазъм, за да привлекат пътешественици. Дори могат да обърнат тази своя отдалеченост в свое предимство – далеч от шума на големия град, сред чиста природа и “бягство” от комуникациите и да помислят за интересни предложения, за да задържат туристите по-дълго време. Добри примери са създаването на условия за пикници, къмпингуване (палатка или кемпери), барбекюта за приготвяне на храна, обособяване на вело маршрути с местната власт или планински преходи наоколо, предлагане на туристите да се включат в гроздобер или резитба, инициативи за облагородяване на района и много други идеи. 

Важно е да отбележим, че за 11,2% от хората не е имало никакви препятствия. 

НЕУДОБСТВАТА

Лошите пътища и липсата на напътстващи табели са проблем, който, за съжаление, не зависи от винарните. Малцина са успяли да монтират табели към винарните си, но вярваме, че след обявяването на виното като нематериално културно наследство и след първата поставена кафява табела в Мелнишко, скоро и в другите райони това ще е възможно. Напомняме, че това дело се осъществи след разговори и настояване именно от бранша и организации като БАВП, Българска асоциация на независимите лозаро-винари и други по време срещи с Министерство на земеделието и Министерство на туризма. Иска се проактивност от бранша, за да се случват такива промени.

Повдигаме тази тема, тъй като 45,5% от туристите в анкетата посочват липсата на табели, а 37% лошия път като неудобства, които са изпитали по време на посещение на винарки изби в България. Ето защо е важна точната GPS локация и предупреждението, че пътят не е безупречен. 

44,5% затвърждават отново като неудобство това, че избите не работят през уикенда. Известен факт е, че българите обичат да пътуват през уикенда, през почивните дни и ваканциите на децата си, по време на празници, а чужденците пътешестват повече през седмицата, особенно с организираните турове. Без да придаваме повече важност на едните или на другите, защото всеки турист е важен, ще отбележим, че българският турист е редовният клиент, чиято лоялност се създава след посещение. Той е “познатият”, от който искаме препоръка, човекът, който ще посегне към бутилката в магазина, която познава и която му носи спомени. Човекът, който ще си закупи повече вино и от избата.

Голяма част от тях, туристите, в 21 век предпочитат да плащат с карта – 31,3% са срещали неудобството да не могат да платят с карта в избата. Трудно е човек да прогнозира каква сума ще плати, а когато от посещението си тръгва удовлетворен и емоционално зареден, той иска да отнесе със себе си спомен, особено ако виното е на по-достъпна цена в избата. Липсата на POS ограничава него и ощетява избата от пропуснатите ползи. Вече има много неотежняващи решения за мобилен POS, който може да бъде използван не само в избата, но и по време на изложения, фестивали и трябва да бъдем в крак с времето, в което живеем.   

За 27% човекът в избата не е бил достатъчно запознат с винарната и вината, за 21,3% цената на посещението не е отговаряла на качеството, за 15,2% домакинът не е говорил английски, за 14,2% санитарният възел за туристи не е  добре поддържан, а за 10% неудобство е липсата на достъпност за инвалидни колички, нещо, което ще засегнем по-долу. 

И отново – за 19% от анкетираните не е имало неудобства. 

УДОБСТВАТА

Колко са важни удобствата нще изобразим с графика, а някои от тях дори може да ви се сторят и елементарни. 

Обобщено, с елемент на съвет:

• Хигиената в санитарните помещение често е първото впечатление на пристигналия турист. Отделен санитарен възел е правилното решение.
• Седящите места по време на дегустация не са предпоставка за “запиване” и “заседяване”. Те са необходимост за много голяма част от туристите и трябва да им бъдат предложени. Как ще дегустират – прави или седнали (щъркел стол до бъчвата/масата или стандартни маса и столове), трябва да е тяхно решение. 
• Преференциалните цени са уважение към туриста, а ако им се предложи и доставка до адрес, решението да закупят повече вина е в полза на избата. 
• При лоша инфраструктура до избата туристите трябва да бъдат предупредени или насочени през по-добър маршрут. Негативите в обратния случай могат да бъдат големи, дори и да доведат до отказ от посещения, въпреки резервацията.  
• Голяма част от винарните са пригодени за достъп до електро/мотокари, което ги прави и достъпни за инвалидни колички. Иска се само обхождане и намиране на решение за препятствията, за да е гостоприемна избата и за инвалиди. По същия начин е редно да се помисли и за санитарните помещения. 
• Скоро посетихме с малко дете известен ресторант в Пловдив за бърза вечеря. С цел детето да бъде ангажирано, да не обикаля ресторанта и да притеснява останалите клиенти, заедно с менюто донесоха и сет – детска книжка на пиратска тема (за момче) и малък комплект пастели. Много находчиво, ефикасно и наистина впечатляващо – както за детето, така и за родителите. 

Няма невъзможни неща, има добра организация и проучвания на добри практики, а ние сме винаги на разположение за добри примери и нови идеи. 

УСТОЙЧИВО ЗЕМЕДЕЛИЕ И ТУРИЗЪМ

Темата за устойчивостта в земеделието, производството и туризма става все по-актуална и не подминава и винения сектор. Свидетели сме на добри практики, които остават скрити за потребителите, примери за подражание, които гордо афишират своята отговорност, но и такива, които се възползват само от вълната на “натуралността”, без устойчивостта да е концептуално спазена. 

Ако преминаването от конвенционално към устойчиво земеделие е по-трудната крачка, която зависи и от подходящия за био или биодинамично отглеждане тероар, то в туризма всичко зависи от устойчивия начин на мислене и действия на човека / общността. 

В икономически план устойчивостта се описва с дългосрочната жизнеспособност и партньорство между лозарските и винарските предприятия в региона, както и туристически обекти извън този бранш – ресторанти, хотели, културно-исторически обекти и всякакви места за отдих и развлечения. А както видяхме в първата част на анализа, именно такива райони са и по-предпочитани за посещения. 

Устойчивостта на околната среда включва опазване и подобряване на естествените физически системи на регионите и ако всички останали положат усилия по предлагане на туризъм щадящ околната среда, можем да се придвижим крачка напред и в това определение за устойчивост. Районът трябва да запази своята чистота, красота и чар, за да бъде прекрасна дестинация за винен туризъм. Повече за “Виното и климатичните промени” и “ Виното и променящия се климат и късите вериги за доставки” можете да прочетете в статиите. 

Един от въпросите, който включихме в анкетата, свързан с устойчивостта, засяга самите вина  –  био и натуралните такива, пенливи и наградени вина, но и доколко е важно за туристите избата, която искат да посетят да отглежда грозде в региона и сортовете да са характерни за този регион. Отново отговорите са от скалата от 1 до 3, като на 1 отговаря на “Не е важно”, с 2 – “с приоритет са”, а с 3 – “задължително условие” при избора им на изба, която да посетят. Отново графично са изобразени отговорите им. 

Осезаема е важността, която туристите придават на “вина, характерни за региона”, “ вина от местни сортове” и “вина от собствени лозя” може би защото именно те изразяват най-добре тероарния характер на микрорайона, а не толкова като израз на устойчивост. 

Био и натуриалните вина са все още са малка част от винопроизводството в България, нямат задължителен характер при избора, но е видно, че са с приоритет за мнозина. 

Пенливите вина, въпреки че имаме прекрасни условия за това, традиции в производството, но и нарастващ тренд на т.нар. “пет-нат” вина, не са толкова притегателни за винените пътуващи. 

Вторият въпрос за важността на устойчивостта засяга по-скоро туризма – инициативи на общността, нулев отпадък, къси доставки и обществен транспорт. 

Графиката показва, че голяма част от нашите запитани приемат и одобряват добрите устойчиви практики (бутилки за многократна употреба, разделно сметосъбиране, без пластмаса), но в никакъв случай не е толкова важно за тях. Можем само да разчитаме на това, че публично ще изкажат недоволство, ако им сложат пластмасова бутилка или пластмасов прибор за еднократна употреба на масата, или забележат безотговорно изхвърляне на боклуците, както и да поощрят тези, които се отнасят отговорно към оползотворяване на отпадъците (креативни решения от тапи и бутилки и други). 

Храната от местни производители в отговорите според нас не се приема като устойчивост, а по-скоро като част от преживяването, което ще позволи на туриста да опознае района с неговите вина, кулинария, история и традиции.

Общественият транспорт, който не е и предпочитан от туристите, но и на места липсва, не е изобщо задължителен за тях. Интересен би бил отговорът дали биха се възползвали, ако има удобен транспорт между населените места в даден район или shutle bus между хотели и избите. Всъщност, има такава практика, макар и епизодична – по време на фестивалите в Южен Сакар избите организират транспорт между хотелите в района и фестивалната локация, както и в района на Мелник по време на “Отворени врати”. В годината, в която Пловдив стана част от “RECEVIN и се честваше “Европейски ден на винения туризъм” също имаше организиран транспорт от Пловдив до избите в Родопската яка и беше успешна практика. 

Разнообразието от активности сред природата, които въвличат туристите в облагородяването на района, които ги карат да се чувстват полезни и допринасят за опознаването на местните традиции и култура привличат все повече туристите. Туризъм, който не само предлага благата на региона, но и черпи позитиви от посещенията на туристите, се практикува от години, а сега вече и е дефиниран като регенеративен туризъм. Приключения, в които туристите винолюбители участват активно в процеса на производство на грозде и вино, и в които е засвидетелствано сътрудничеството между широк кръг заинтересовани страни в общността отговарят напълно на концепцията на  проекта AGORA Regenerative Tourism , в който Българска асоциация на винените професионалисти е партньор. Бидейки активен партньор в проучването, заедно с членовете на БАВП събрахме прекрасни примери за регенеративен туризъм в България, но и научихме за много други в света.

 

Приключения, предлагани от местни производите или общности, както и виртуални такива, можете да разгледате в сайта на проекта AGORA – REGENERATIVE TOURISM , както и да черпите идеи. 

Като пример за общностно събитие в платформата бе приет и МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА МАВРУДА, инициатива на Българска асоциация на винените професионалисти. И като посланици на Мавруда, нямаше как да не включим въпрос за местните вина и “Празника на местните сортове”. 

А ето и кои са според анкетираните емблематичните местни винени сортове грозде:

Червените:

• Мавруд – 90,2%
• Гъмза -65,4%
• Широка мелнишка лоза-64%
• Рубин -59,3%
• Мелник 55 – 43,9%
• Памид – 24,3%
• Руен – 7,9%
• Евмолпия -7,5%

Белите: 

• Тамянка (балкански сорт)- 70,1%
• Димят (балкански) -59,3%
• Врачански мискет – 56,5%
• Сандански мискет – 26,6%
• Варненски мискет – 26,2%
• Гергана -25,7%
• Мискет сунгурларски – 25,2%
• Кайлъшки мискет- 22,4%
• Червен мискет -13,6%
• Кокорко -5,1%

ДОБРИТЕ ПРИМЕРИ

Нашите анкетирани влезнаха в ролята на “познатите”, към които се допитахме за препоръка за три изби, които да посетим. Посочваме 16 най-често посочвани винарски изби. Ще отдадем заслужена публичност на ТОП 3 винарните, а останалите в листата не са подредени по брой отговори.

Вила Мелник е абсолютния фаворит, следван от Мидалидаре Естейт, а с глас по-малко трето място заема Вила Юстина. 

Останалите препоръчани изби са Шато Копса, Заара Естейт, Едоардо Миролио, Ува Нестум, Винарско имение Драгомир, Златен Рожен, Old school wines, Царев Брод, Винарска изба Драгошинов, Вила Басареа, Катаржина и Вино и СПА комплекс Старосел. 

Въпреки че въпросът бе зададен конктретно за изби, много анкетирани посочват “всички изби в района на Мелник” и “всички изби в района на Сакар”, а на места са конкретизирали дори и фестивалите им. СИЛАТА НА РЕГИОНА!!!

Освен посещения във винарни, виненият туризъм се изразява и в посещения на градски винени места, събития, винени фестивали, изложения и други мероприятия, в които се дава възможност на винолюбителите да се запознават с изби, райони, дори и държави. При липса на възможност да се посети изба (нямат туризъм, отдалечени са) то тези събития са прекрасен шанс да достигнат до повече ценители на виното. Ето защо попитахме анкетираните Колко често посещават винени барове/дегустационни зали в града, в който живеете за винена дегустация?

• 31,6% – до 5 пъти годишно

• 19,5% – веднъж месечно
• 15,3%  не ходят на винени дегустации в града
• 12,1% – в града им няма такива събития и ходят в друг град 
• 9,8%- два до 3 пъти месечно
• 7,4% веднъж седмично
• 1,9% повече от веднъж седмично

Останалите свободни отговори не можем да отнесем към нито един от горе посочените, но ще изброим градовете, в които анкетираните са посочили, че няма такива събития и ходя в други градове. Дано някой винен ентусиаст се вдъхнови и реши да организира в тези градове винени срещи: Благоевград, Момчилград, Банско, Сандански, Плевен, Сливен, Добрич, Казанлък, Хасково, Троян, Шумен, Разград, Смолян, Бургас, Разлог, Монтана. 

Винените фестивали и събития също бяха обект на проучване и макар вече някои от тях да са минали, то отговорите очертават фаворити. Споделяме първите 5 , а останалите ще са изброени в свободен порядък. 

Събитията на DiVino.bg (Divino.Taste и DivinoTOP50) и Фестивалите в Стария град на Пловдив (Дефиле на младото вино и Дефиле “Вино и гурме”) са с почти изравнена посещаемост от нашите анкетирани. Следва ги Винария, Пловдив. Фестивалите 4х4 в Сакар и Дни на отворените врати в Мелнишко са другите често посочвани събития. 

Фестивал “Вино и храна”, Варна Winekend, Балкански винен фестивал и Burgas Wine & SPirit fest са с равни гласове, следвани от Rose Wine Fest, фестивалите посветени на Международен ден на мавруда, Wine Woman Show, Tour de Зарезан и Августиада. 

Целта на този въпрос беше да покаже, че винената пубика на тези изложения често е една и съща и събитията в България трябва да бъдат разпределени във времето, така че да дадат възможност на повече туристи да ги посетят. А когато те съвпадат като дати, посетителите са поставени пред дилемата да избират и често се чувстват ощетени. А нима тези събития не са именно за тях? 

Ощетени са и избите, и организаторите на събития. Добрата новина е, че тези съвпадения с годините намаляват и истински вярваме, че създаването на ГОДИШНИЯ КАЛЕНДАР НА ВИНЕНИТЕ СЪБИТИЯ, който вече 5 години правим с БАВП и събираме информация от всички организатори, е допринесъл поне малко за това. Но най-вече той се създава за винените любители, туристи, професионалисти и онези, които тепърва поемат по пътя на винопътешествието! И вярваме, че с общи усилия ще накараме повече българи и чужденци да опознаят българското вино чрез едни по-разнообразни и  интригуващи винени приключения!