Виното пред туризма или туризмът пред виното – анализ на анкета за винен туризъм в България 2024
ПЪРВА ЧАСТ
Вече повече от 11 години работим в сферата на винения туризъм. Период, който не е нито много дълъг в професионално отношение, нито е за пренебрегване, особено в специфичен сектор в туризма, който е сравнително нов, но динамично развиващ се. Като платформа за винен туризъм и туристическа агенция комуникираме с много туристи, познаваме интересите им към виното, как пътуват и какво търсят като преживявания и смело отговаряме на специфичните им въпроси. Отговори за тях имаме, тъй като 96% от винените преживявания, които сме включили в платформата сами сме проучили и изпитали, посетили сме тези изби, винени барове и фестивали и сме инвестирали в себе си, за да сме сред най-подготвените специалисти във винения туризъм в България.
Комуникирайки с винарските изби виждаме, че често има разминаване между търсенето и предлагането, а очакването на много, предимно малки избите, по отношението на туристопотока, било то индивидулани туристи или организирани такива, е далеч по-различен от реалността. Туроператорите са третата страна в този кръг, които, освен че търсят по-интересни приключения за своите туристи, търсят и добри и организирани партньори сред винарските изби, а там само качественото вино не е достатъчно притегателен елемент. Разговорите с тези три основни групи: туристи, доставчици на услугата (изби, винени барове, ресторанти) и партньори в туризма (ТО/ТА и организатори на събития) ни позволява да видим цялата картина със своите силни страни и добри примери, но и с всичките ѝ несъвършенства. Напомняме, че проведохме анкета и сред туроператорите, резултатите от която можете да прочетете тук.
За втори път осъществяваме анкета сред туристите, но за разлика от първата, реализирана през 2021 г., която беше споделена само в групи от винени любители, тази беше широко разпространена, а винените награди имаха за цел да предизвикат повече интерес, както към самото проучване, така и към виното и винения туризъм.
Проучването няма за цел да оформи профил на винения турист. Все още винените пътешественици са много малка група от туристите, а анкетата и последващият анализ целят да дадат отговори на въпроси, които биха могли да допринесат за интереса на повече български туристи към приключенията, свързани с виното.
В комуникациите ни с винарски изби, които стартират своите туристически услуги и с такива, които искат да ги подобрят, въпросите са идентични, притесненията им в повечето случаи неоснователни, а решенията най-често са чисто организационни.
Много често самите ограничения за провеждане на дегустации и посрещане на туристи, които самите собственици на изби поставят, са причината да не са атрактивни както за винените любители, така и за туроператорите. А когато самите собственици не виждат прогрес в посещаемостта, липсва и стремеж към подобрение на услугите. Те често не осъзнават, че причината за това са услугите, които предлагат, съобразени по-скоро с работното време и задължения на своя екип, а не с очакванията на туристите.
Отдавна стандартните дегустации не са това, което би привлякло туристите, а разнообразието от услуги, автентичните преживявания, колаборацията между отделните обекти в района и разбира се, устойчивия подход.
Именно към това са насочени и въпросите в новата ни анкета, която се проведе в периода декември 2023-март 2024г: какво би привлякло към избите туристите, какво търсят като преживяване, къде търсят информация за възможностите за туризъм, с какви трудностите са се сблъсквали и кои са най-предпочитаните дестинации. Преди да дадем отговорите на тези въпроси, нека ви представим профила на анкетираните.
ПРОФИЛ НА АНКЕТИРАНИЯ
215 човека попълниха анкетата, живущи предимно в по-големите градове. 62% от тях са на възраст между 41 и 60 г, 20,5% във възрастовата група 26-40 години, 13,5% са между 61 и 75 годишни, 3,7% са между 18 и 25 годишни и един единствен човек над 75 години.
В следващите две графики даваме повече яснота за тяхното образование и пол:
Най-активни са жителите в големите градове, но и от по-малките не липсват. Доминират отговори от София, Пловдив и Стара Загора.
За разлика от предходната анкета, в тази любителите на вино без големите познания или образование във виното доминират, а въпросите за самоопределяне на интересът им към напитката е взаимстван от по-обширна анкета, създадена от winetourism.com.
По-голямата част от нашите участници в анкетата са хора, за които пиенето на вино е особено приятно занимание, интересът им към вино ги кара да посещават винени райони, имат силен интерес към виното и искат да получат повече познания за него. Намират разговорите за виното приятни, като често и партньорът им има същия интерес.
28 % от анкетираните споделят, че имат повече познания за виното, 21.4% са инвестирали в своя винен интерес, а 17.7 % се занимават професионално с вино. За 23% разбирането на сложността на винопроизводството е предизвикателство, а също толкова голям процент са и любопитните за здравословното отражение на консумацията на вино.
Честотата на посещение на винарски изби преди и след пандемията се запазва без ръст, съдейки по отговорите и на двете анкети – 2 до 3 пъти годишно (48%), последвано от “всеки път, когато съм във винен район” (35%). Да се надяваме, че след години, когато отново осъществим подобна анкета, за да проверим динамиката на винения туризъм, процентът на посещаващите винарски изби 5 до 10 пъти годишно ще е по-голям. Към момента той е 15% от анкетираните. 13.5% са отговорили, че посещават изба “само по време на изложения и фестивали като Трифон Зарезан и гроздобер”, но е интересен фактът, че нито един не е посочил само този отговор, а в комбинация с останалите. 4,7 % никога не са посещавали изба, а на отговорите на следващите им въпроси ще отделим специално внимание, защото може би те ще дадат яснота как да увеличим човекопотока към избите.
ОГРАНИЧЕНИЯТА И ПРОПУСНАТИТЕ ПОЛЗИ
Най-често очакванията за винен туризъм на стартиращите изби са посещения от по-големи групи, съответно и услугите им са насочени към тях: Дегустация за групи над 4, а често и над 10 човека и предварителна резервация. И като че ли пътуващите по двойки не представляват интерес за тях. Да, чисто организационно е по-лесно да се посрещат по-големи групи, но пропуснатите ползи от такива ограничения за индивидуално пътуващите са много по-големи.
Тенденцията към пътувания по двойки, самоорганизирани и със собствен транспорт се увеличава всяка година. Именно те са тези, които посещават изби винаги, когато са във винен регион. Разбира се, част от тях са отговорили и че пътуват с винен клуб или туроператор, което несъмнено говори, че честотата на пътувания на тези хора е по-висока и че се приобщават към винено общество, което ги прави много ценни.
55,3% от анкетираните посочват, че пътуват семейно (само възрастните), а 53,5% с приятел/приятелка. 17,2% от тях посещават изби с винен клуб, 16,3% с туроператор, а 12,1 % семейно с деца. 6,5% сами.
Нека проиграем 2 сценария:
Винарска изба, която работи само с организирани групи (над 4 човека), отваря през уикенда само по предварителни запитвания, предлага само дегустации без никакво занимание към децата, ще привлича само тези 17,2% с винен клуб и 16,3% от хората, които пътуват с туроператори. Нещо повече, вероятността тези хора да посетят избата само веднъж е много по-голяма.
Винарска изба, която приема и индивидуални туристи, отворена е през уикендите, а резервацията е препоръчителна, но не задължителна, предлага дегустации за възрастните, но и малки жестове, които ангажират вниманието на малките (книги за рисуване, сет за творчески изделия и др.) ще бъде атрактивна за всички по-горе.
Веднъж посетил избата и останал доволен, клиентът се връща с други хора, споделя впечатления с широк кръг познати, споделя преживяното в социалните мрежи и става лоялен клиент, а както ще видите по-надолу, препоръката от познат е ключова!
На колкото повече от тези хора се даде възможността да посетят дадена винарска изба, толкова повече по-дълготрайни позитиви от тяхното посещение ще черпят винарните. Всеки доволен клиент е безплатна реклама за бранда и туристическите услуги на избата.
СИЛАТА НА РЕГИОНА
Не случайно в тази анкета засегнахме темата за регионите. За последните три години сме свидетели на все повече регионални партньорства на винарските изби и други туристически обекти в районите, регионални събития, общо участие на изложения, създаване на регионални карти. Докато до 2021 г, когато проведохме първото ни изследване, регионалните карти бяха две, то в 2024 г вече имаме добре обособени 5 винено-туристически района – Пловдив (Винени маршрути Пловдив), Долината на Струма (Мелнишки маршрути), Южен Сакар (Wines of Sakar), Североизточна България и Северозападна България, а тепърва ще бъдем свидетели и на сътрудничество на избите в района на Ямбол и новосъздаденото сдружение Сакар и Източни Родопи. С най-дългогодишна история и постоянство в развитието е районът на Долината на Струма и не е изненадващо, че именно той е посочен от анкетираните като най-добре развит район за винен туризъм -79,7 %. Южен Сакар, със своите уникални годишни фестивали, партньорство между 9-те винарски изби, хотели и туристически обекти, популяризирането на местната култура, обичаи и кулинария, заемат второ място с 50%.
Западна Тракийска е на трето място с 43,9%, въпреки че липсват общи инициативи, но концентрацията на повече изби отворени за туристи и богатство на културно-исторически обекти, в това число и целогодишната дестинация гр. Пловдив, го правят изключително привлекателен район. Следват Източна Тракия – 22,6%, Североизточна България – 12,7 %, Северозападна България 6,6% и Северно Черноморие 6,6 %, Южно Черноморие и Долината на Места имат еднакъв процент – 5,2.
Забелязахме, че големите градове и винените събития във винени барове, дегустационни зали, ресторанти и специализирани магазини стават все по-предпочитани за срещи с виното, ето защо включихме градския винен туризъм сред винените региони. И да, запитването потвърждава това- 17% от запитаните смятат, че градският винен туризъм е добре развит и измества някои от районите.
Защо някои райони привличат повече туристи от други?
Какво привлича туристите към даден винен район? Несъмнено това е наличието на повече винарски изби отворени за посещения (62,3%), възможностите за посещения на други туристически обекти (54,9%), общи инициативи/мероприятия/празници на винарските изби (51,2%), по-голямо разнообразие от винени преживявания (41,4%), обща винено туристическа карта (36,3%), ресторанти с вина от района във винената си листа (29,3%), обществен транспорт между обектите (22,8%) и обща благотворителна инициатива (7,4%). С “други” не малка част от анкетираните посочват и наличие на места за настаняване.
Рядко винолюбител пътува, за да посети само една изба, а веднъж попаднал в даден район той търси изби, които могат да отговорят на неговите интереси и очаквания. И започва проучване, а като източник на информация най-често нашите анкетирани посочват: в сайтовете на винарските изби (54,4%), във винени сайтове и блогове (51,6%), по време на винени изложения и фестивали набелязват своята следваща дестинация (51,6%), в профилите на избите в социалните мрежи, търсят препоръка от познат (34%), в платформи за винен туризъм (33%), във винени каталози като Ка&Ta и DiVino (22.3%), в регионалните туристически карти (19,1%), в книги за винен туризъм като Винени маршрути (15,3%) и в други туристически платформи (4,2%).
Използването на всеки един от тези канали за популяризиране на туристическите услуги в избите е важен, но нито един от тях не е самодостатъчен. В нашата практика обръщаме внимание на много пропуски в комуникацията на избите, много от които и самите анкетирани ще посочат в един от следващите въпроси. За да не се повтаряме с тях, само ще обобщим, че виненият туризъм иска същата публичност, както се популяризират вината на избата. Реклама, равностойна на на тази за вината. Виненият туризъм иска също толкова детайлно и романично описание, както се описват и ароматите на виното. И, разбира се. изисква партньорско отношение с операторите в туризма, така както избите партнират с търговиците на вино. Масово на винени изложения забелязваме липса на промотиране на туризма в избата от винените търговци и представители на избите, а именно там се намират най-лоялните туристи.
Ред е да обобщим кои са притегателните елементи за посещение в конкретната изба, защото за района е важно общото представяне, но вътре в района избите са конкуренти, а конкуренцията ражда качество. В основата на винения туризъм е дегустацията на вино (83,3%) и обиколката на избата с винен гид/технолог е добавената стойност, която 72,1% от анкетираните търсят. Да кажем, че дотук много изби отговарят на това очакване. 68,4% търсят възможности за съчетание на вино и храна, 54,4% искат да опознаят историята на региона, винопроизводството и природата, а 48,8% очакват да си закупят вина на по-добра цена директно от винарната. 47% предпочитат изби, които предлагат настаняване, а 33,5% търсят по-висок клас хотели със СПА, голф и други развлечения.
ПОСТОЯНСТВО В РЕКЛАМАТА И ПРАВИЛНА КОМУНИКАЦИЯ
Често собствениците на изби търсят канали за реклама да популяризират своите вина и туристически услуги, а измерването на ефикасността от дадена реклама е трудно. Изисква се постоянство и правилна комуникация, както в собствените социални канали, така и в тези, които могат да достигнат до потенциалните туристи. Но преди всичко това е човекът – съвременният човек, който иска бързо и лесно да открие изба, да направи резервация, да бъде приет без ограничения от “през работно време”, ”минимум 4 човека” и да бъде посрещнат като гост (не визираме безплатно посещение). Защото именно той е “познатият човек”, от които 61,9% от анкетираните ще поискат препоръка. Запитани “Кое от изброените най-силно би предизвикало желанието Ви да посетите дадена винарска изба” “препоръката от познат” води челното място. Наградените вина от винени конкурси и класации карат 50% от анкетираните да пожелаят да посетят дадена изба, което е още едно доказателство, че представянето на наградите на дадено вино трябва да бъде съпътствано с възможностите то да бъде дегустирано и в избата.
Често чуваме, че хората вече не четат, а по-семплата и добре илюстрирана реклама въздейства повече. Смело можем да приемем, че виненият турист е любознателен, интелигентен и приключенец и не бива да опростяваме толкова рекламата. 48,8 % от нашите приключенци биха посетили изба, привлечени от статията за избата и вината във винени и/или туристически блог, 35,3 % от статия във винено списание, 23,3% от статия в lifestyle списание, а 14,9% в туристическо списание. Публикациите на винени инфлуенсъри и други впечатляват 25,1% от нашите анкетирани, а 23,7% са привлечени от видеоклип за региона и някоя винарска изба в него.
Колко често ви се е случвало да посетите даден ресторант в район, да пиете местно вино, а препоръката на сервитьора да ви отведе до избата? Или тази на екскурзовода в туристическия обект, или рецепциониста в хотела? Рядко, много рядко, но явно там, където има такова партньрство, то дава резултат, защото 21,9% посочват именно това като “нещо”, което би ги накарало да посетят дадена изба.
17,2 %, въпреки че знаем, че този процент е доста по-голям в действителност, ще се повлияят от игрален филм за виното като “С река на сърцето” и “Вина”. 10,2% – награди от туристически конкурси.
Ако предположим, че голяма част от тези ресурси на информация дават възможност на туристите да планират своите посещения, то не малка част от тях водят до спонтанни решения. 63,7% от отговорилите организират своето посещение предварително чрез обаждане по телефона, а 46,7% с директна резервация онлайн от сайта на избата. Хм, каква част от избите имат такава опция в сайта си, знаете ли? 29,7% пътуват с ваучери за дегустация/уикенд от сайт за винени преживявания, където, разбира се, резервацията вече е направена от служител на платформата.
Не малка част (25,5%) решават спонтанно, без резервация и се отправят на винено приключение. О, разочарованието, ако избата е затворена или няма кой да ги посрещне ще е много големо. Всъщност – няма да се върнат.
25% предпочитат да комуникират по мейл, а както ще видим във втората част – това определено не е предпочитан начин за комуникация за избите, защото голяма част от тях просто не отговарят на мейли. 14,6% предпочитат услугите на туроператори, които да направят тяхната резервация, а 13,2% пишат директно в социалните мрежи на избите.
Последният въпрос, но не по важност, който ще засегнем в първата част на анализа от проучването ни е “Какви изби предпочитате на посещавате”. Често при разговорите ни с избите обясняваме, че виненият туризъм е преди всичко туризъм и след това вино и че условията са изключително важни за туриста. И не, не говорим за големи комплекси, а за удобства като места за сядане, санитарен възел за туристи, приятна температура по време на дегустацията и други. 76,2% от запитаните предпочитат да посещават малки или големи винарски изби, с обособена дегустационна зала и седящи места, 57% предпочитат изби с места за настаняване (стаи/къщи за гости), 43% изби с ресторант, а 41,6% търсят изби с хотел и СПА. 40,2% предпочитат малки изби без дегустационна зала, а 36,9% искат да посетят и лозята.
Ресторантът, хотелът и местата за настаняване са значителна инвестиция, но решение на този “проблем” може да бъде намерен в регионалните партньорства с местните – къщи за гости в района, ресторант, кетъринг компания, които да бъдат предложени на туристите при евентуално запитване. Работи! Инвестиция е единствено времето за изграждане на такова партньорство.
В следващата част ще засегнем устойчивото производство и туризъм и доколко те влияет на туристите, какви предизвикателства срещат туристите по време на организиране на своите посещения, кои са най-разпознаваемите винарски изби за винен туризъм, колко често запитаните участват на дегустации в градовете и кои са емблематичните местни сортове според тях.
Към втора част на анализа: Виното като част от туризма на преживяванията – анализ на анкета- Втора част 2024