Продължаваме да ви запознаваме с „Българските винари по света“, познати за някои, непознати за други, но определено личности, с които трябва да се гордеем. Александър Николов е един от малкото ВИНАРИ, които не са завършили своето винено образование в България.
Здравейте! Как сте? Бихте ли се представили, за тези които не Ви познават?
Здравейте, казвам се Александър. Завършил съм най-старото винено училище в Испания, Escuela de enología y viticultura ‘Félix Jiménez’ в област Валенсия със специалност винарство и лозарство. В момента продължавам образованието си в École Nationale Supérieure des Sciences Agronomiques de Bordeaux Aquitaine, или накратко Bordeaux Sciences Agro, Institute of Agricultural sciences, Бордо, Франция. От 11 години се занимавам с правенето на вино, като през последните 8 години пътувам постоянно и до момента съм работил за изби в следните държави и области: Австрия (Wachau), Австралия (Tasmania, Riverland, Murray Darling, Mudgee), Англия (Kent), Германия (Mosel), Испания (Castilla La Mancha, Utiel-Requena), Франция (Northern Rhone Valley), Унгария (Tokaj), Португалия (Alentejo) и Нова Зеландия (Marlborough).
Някои от избите са водещи в сектора. Минал съм през всички етапи на развитие – от винар до технолог. Най-големият успех в кариерата ми досега беше да преработя с екип от колеги 48 хил.тона грозде като технолог на гроздобер.
Къде бяха първите Ви стъпки във винопроизводството и какво ви вдъхнови да се заемете с това?
За първи път започнах да правя вино през 2009 година в една много малка семейна изба в Испания. Вината бяха биодинамични – нещо ново и малко познато тогава. Участвах във всички дейности по лозята и процеси в избата. Тогава не разбирах абсолютно нищо, а отделно беше и на испански, който трябваше да уча в движение. С тези първи стъпки добих повече познания в лозарството, отколкото във винопроизводството, което беше доста основно.
Кое ме вдъхнови? По времето, когато бях студент по икономика в България, (около 2002г) трябваше да работя каквото намеря, за да се издържам. Една от работите ми беше в известна столична механа с голяма селекция от български вина. Един колега, който се беше върнал от Америка, ми даде да прочета 2 книги за вината на Калифорния. След като затворих последната страница, бях толкова впечатлен и изпълнен със страст към виното, че си казах: „Това е което искам да правя един ден!“ И така, 18 години по-късно се стигна до това интервю (смее се).
Къде творите в момента и от кога? Кажете ни нещо повече за избата, в която работите и вината, които правите. Изпитвате ли трудности в условията на COVID-19?
В момента работя за втори път за Tamar Ridge, Тасмания, Австралия. Избата е перла в короната на Brown Brothers Family Group. Те са от първите фамилии, засадили лозя и направили вино в Австралия още през 1889г. Първият гроздобер, който направих за тях, беше през 2018 година на позицията супервайзър приемане на грозде и преси. През тазгодишния гроздобер позицията ми беше помощник-технолог нощна смяна. Преработихме 2072 тона грозде. Сортовете са ризлинг, пино гри, гевюрцтраминер, совиньон блан, пино ноар и шардоне. Имаме и договор с Treasury Wine Estates, доставяйки специално за Penfolds и Wolf Blass в Бароса. Спокойно мога да кажа, че избата е най-добрата в Тасмания и една от най-добрите в Австралия. Относно лозята – работим с различни клонове, различни стилове на подрязване, добивите са ограничени и за да се добие ясна представа за качеството на гроздето, цената за тон достига до 5 хил. долара. Технологично нещата не са по-различни от лозарството. Главната цел е правенето на висококачествени вина.
Използваме различни методи като дива (спонтанна) ферментация, екстракция от 550-600л/т, хипероксидация, студено отлежаване за 6 часа на гроздето в самите преси, пълни с въглероден диоксид, използване на перисталтични помпи, абсолютно никакви продукти за бистрене на виното, комбинации от различни дъбови бъчви и производители и тн. Водещо в избата е организирането на множество експерименти всяка година.
Не изпитахме никакви трудности с Ковид-19 по време на кампанията. Елементарната лична хигиена е водеща. Трудностите, които ще се изпитат отсега нататък са главно на пазара. Намалените приходи ще окажат влияние в реинвестирането в лозята, материалите и технологиите на избата. В личен план, трудности изпитах с невъзможността да напусна Австралия, поради липса на полети. Отделно визата и договора ми изтичаха. В този момент, избата ме подкрепи с нов договор и заплащане на наема ми.
Къде според Вас правенето на вино е по-голямо предизвикателство и намирате ли разлика при упражняването на професията винар в България и в страната, в която работите?
Правенето на вино само по себе си е предизвикателство. Във всичките тези страни, в които съм работил, съм срещал трудности като климатични аномалии, бедствия, бедни почви, липса на квалифицирана работна ръка, технологии и машини и т.н.
Това, което виждам е, че младото поколение български винари и тези в Австралия до голяма степен си приличат в своя стремеж да придобият нови знания и умения и малкото български колеги, които съм срещал по света по нищо не отстъпват пред чужденците. Разликите се свеждат главно до излишният егоцентризъм на локално ниво и лошото заплащане в България.
Къде остава българското вино в живота ви и какви спомени сте запечатали за себе си?
Българското вино беше началото на кариерата ми. Започнах като търговски представител през 2006. Спомените ми са свързани с винени обучения, тежки маси и весели компании.
Осведомявате ли се какво се случва във винарския бранш в България и как?
По време на редките ми пребивавания в България се опитвам да купувам повече български вина и да присъствам на винени събития. Също така поддържам връзка с колеги и приятели, от които получавам нова информация.
Ако трябва да представите съвременното българско вино пред Ваши приятели и колеги, как бихте го описали и кой сорт бихте избрали?
Бих избрал сортове, които са чисто български. Интересни за мен са рубин, мавруд, тамянка. Бих представил българското вино като идващо от една от най-древните държави, започнали да култивират лозя и да правят вино.
Лесно ли се намират български вина в страната, в която живеете и творите?
Като цяло българските вина не са широко познати. Все още са екзотика на пазара или коментирани с насмешка. Но няма как да виним потребителите по света, тъй като имаме един от най-лошите маркетинги в световен мащаб.
Избата, в която работите, приема ли винени туристи? Ако да, какъв процент от продажбите реализирате чрез винен туризъм?
Сегашната изба, за която работя не предлага посещения на избата, а имат така наречения Cellar Door. Това е мястото, където се осъществяват директните продажби. Повече от половината от виното се реализира там. Отделно само на това място може да се опита и закупи бутилка от серията Reseаrch. Това са между 2-4 хил. бутилки, произведени всяка година, които са експериментални, предназначени за малък процент потребители, за да придадат ново преживяване на истинските винени ценители.
Какъв съвет бихте дали и какво бихте пожелали на Вашите български колеги?
Да пътуват, да обиколят света, да отворят съзнанието и сърцето си, да продължават да учат, да не се срамуват да си изцапат ръцете и да са здрави.
